Ти си цветът във сивият ми ден,
ти си слънчевият лъч за мен.
За тебе аз не ще говоря празни думи,
а просто ще опиша аз съня ми:
Стояхме аз и ти в подслона на звездите,
говорихме за случките през дните.
Изведнъж настъпи мрак,
звездите станаха на прах...
Миг след миг усещах, че те губя
помислих, че любовта ни ще погубя.
Красивата вечерна синева започна да се скрива,
усещам, че разтоянието между нас започна да се увеличава.
Заваля дъжд, времето се изпълни с тъга...
Разбрах колко би бил жалък без теб света.
Мечтите ми изведнъж рухнаха.
Боговете сякаш ме забравиха...
Отворих аз очи от разтуптяно сърце
и започна да търся тебе, "слънце".
Огледах се наоколо, видях звездите вън
и разбрах, че това било е само сън.

Сега, когато ти описах края на моя ден,
защо ти сега не си до мен??

посветено на П.Т.Г.