Сънувах те!
Ти ми каза нещо,
но не помня какво.
Просто ме прегърна
и нещо изрече!
До мен видях някой,
но не помня кого.
Бе просто сън,
който бързо изтече.
А ти бе толкова далече!
Сънувах те! Прегръщаше ме ти,
но сънят не беше истински.
На сутринта те нямаше.
Нищо в тоз живот
не е действителност!
Отлетя сънят,
и ти със него.
Истински беше само дъждът.
Да те обичам днес,
е забранено!
© Антония Станчева Всички права запазени