1.08.2010 г., 23:30 ч.
Просто така
Подарих ти
тревогата в себе си.
Малко сънища ми подари.
Разделих се с илюзиите,
с вятъра,
който пълни душата ми
с дим.
Разпознах те
завинаги в себе си
като облак
над тъмни треви,
като сянка
от късче доверие,
като белег,
от който боли.
Че е винаги рано,
но може
да се смеем,
когато горчи...
И тъгата ни
в късното бъдеще
ще е ритъм.
А ние - сами.
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми харесва, Гевс.
-
"Тъгата ни в късното бъдеще ще е ритъм, а ние - сами"
Много красиво и истинско! -
много хубаво е тук
-
"Разделих се с илюзиите,
с вятъра, който пълни душата ми с дим."
Не е лесно!!!
-
На всички - благодаря, че сте били наоколо!
-
Просто е хубаво!
И дълбоко... при теб...
Поздравления, Герда!
-
а ние сами
-
Много хубав стих!
Поздрав,Герда! -
Вликолепно!!!
-
Поздрав Герда....и късче доверие...!!!
-
с тихи стъпки и много нежност влизаш ш пълниш душата...
много красиво стихотворение, прегръщам те... -
"Разпознах те
завинаги в себе си
като облак
над тъмни треви"
В тези стихове и аз откривам себе си... Здравей! -
Стихът е достатъчно съдържателен и силен !!!
Истинска - житейска философия!!! -
,,като сянка
от късче доверие,
като белег,
от който боли.''
!!!
...а моята препълни! -
"като сянка
от късче доверие,
като белег,
от който боли."
Усещането от прочита е мистично.Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от късче доверие,
като белег,
от който боли. Е стихът ти!!!
Че е винаги рано,
но може
да се смеем,
когато горчи...
Само да не сме сами!!!