Броиш ли на стаята ъглите,

чакаш ли да дойде твоят час,

едвам горе задържаш си миглите,

за сила ли припомяш моя бас?

Не срещаш на колегите очите,

не отвръщат и по твоя глас.

Ще дойда с растение в ръката,

взех го от близкият до мене храст.

Усмивка ти с умора на устните,

греят очите ти със страст,

сърцето ти усещам във ушите,

отдавам щастието си на твойта власт.

Дума чакам да ми кажеш,

облян в твойта светлина.

Пътят ми до вкъщи да покажеш,

хванали се здраво за ръка,

да запълним остатъка от време,

забравили за скука или самота.

Сладолед отново да си купим,

да го топим заедно в уста,

студът с топлината си да счупим,

да запалим в гърдите огъня,

да полегнем в нновите чаршафи,

стигнали на душата този път страстта.

Каквото после ще последва,

знае го само нашата Любов,

колкото и трудно съдбата да нарежда,

трудното неще прекърши нашите сърца,

стъпките на успеха в брака ни да следват,

щом днес първо си сказахме за многото деца!