Протегнала ръцете си и хванала простора,
оставила на вятъра във мен да се загръща,
до люляка разцъфнал, придаващ дъх на двора,
оглеждам се в прозореца на старата си къща.
Изглеждам като нова! Старателно изпрана,
блестя от чистота, засенчвам светлината.
Да вземат да ме снимат за някоя реклама,
направо до прозрачно е снежна белотата!
Това е за лицето! А вижте как Первол-а
излъска ми косите в луксозен абанос!
Ще търсиш, ала няма – такава, там, във МОЛ-а,
аз не случайно тука, навирила съм нос! ...