Мършав просяк проси хляб, но за него всеки бе сляп. Почернял от мърсотия, слаб до поразия. Седеше самичък на площада, усмивката на всеки за него бе награда. От студ посиня и в сънят си умря! Не разбрал какво е обич, но бе ударен от адския бич. Може би сега е в рая, за това мечтаеше до края. Господ се смили и ангелите го прибрали. Само тялото му стои пред всички, никой не го поглежда, освен едни очички. Детенце дърпаше на майка си ръката и я питаше каква била на просяка съдбата...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.