Просяк
Кажи ми, за бога, защо се завърна?
Нима се разкая? Не вярвам, а ти?
Пред мен коленичиш - не ще те прегърна -
душата във мене не ще ти прости!
Познавах те малко - дали съм виновна,
щастлива била ли съм даже не знам....
Уби любовта ми със думи лъжовни,
поиска живота си аз да ти дам!
Дълбоко разкаян заставаш пред мене,
протягаш ръцете, навеждаш очи,
и питам въпроси за минало време,
а ти продължаваш в лъжа да мълчиш!
Фалшивите думи - те нищо не струват,
изричаш ти купища долни лъжи,
а щастие малко нима се купува -
нима се купува любов със пари!?
И пак ти при мене идваш да просиш,
за обич ме молиш и нови мечти...
Милост от мене ти няма да носиш -
всичко ти дадох - при друга иди!
© Ева Станчева Всички права запазени