dodic (Деян Димитров)
266 1705
23.12.2006 г., 20:44 ч.

Просякиня 

  Поезия
818 0 12

 

 

На масата за миг се спира,

прошепва тихо - Батко помогни,

ръка подава, длан открива,

чорлаво, но с грейнали очи.

 

Но с какво ли мога аз да й помогна?

Поставям в шепата монета, две,

но едва ли с толкоз е възможно,

да стоплиш дните на едно дете.

 

Живота отредил за нея тежка роля,

просякиня, в непознати търси доброта,

вместо в щастие, игри на воля,

да живее както другите деца.

 

Топъл ден, препълнени са масичките на кафето,

всеки идва да похарчи своята монета, две,

тук сред тях е също и детето,

но то е тук, протягащо за хляб ръце.

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??