gogata622 (Георги Иванов)
592 108
7.06.2019 г., 14:41 ч.

Просякинята 

  Поезия » Гражданска
452 2 3

Просякинята

 

Студени тротоари. Дъжд, мъгла.

Забързани и безразлични хора.

Трикрако столче. Възрастна жена.

Очите гледат тъжни от умора!

 

Напред протяга сбръчкана ръка

с надеждата за лев или стотинка

подхвърлена от някой ей така!

Подхвърлена като на животинка!

 

Кашонът от голям дебел картон

е къщата и-спалня, кухня, дневна!

За нея той е сигурен подслон,

а тя на никого не е потребна.

 

Забравена, самотна и сама,

с угаснала надежда във очите

седи на тротоара под дъжда

и скришом бърше със ръкав сълзите!

 

Тя иска хляб да утоли глада,

и да дочака изгрева отново!

Но среща само хладните лица

на бързащи и на студени хора.

 

А утре, утре пак ще продължи

да чака със надежда и със вяра,

в картонения дом ще си седи

на столчето отвън, на тротоара!

 

06.06.2019 г.

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??