RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
30.10.2019 г., 5:26 ч.

Просъница 

  Поезия » Свободен стих
1352 10 17

Пропускам

мигове предречени,

но чувам думите,

които не ми каза.

Заспивам, стоплена

от липсите

на въглища,

комфорт

и панорама.

Сънувам пътища,

коне и изобилие,

а толкова

ми липсват клоните,

където сгушено

оставих птичето,

все още голо, крехко и

уплашено!

Не исках да остана

без сърцето си!

Подхвърлих го ей тъй,

за подаяние!

Щастлива съм!

До мен остана кучето,

преглътнало човешката

жестокост и омразата.

А този свят

не ме познава,

залитнал толкова по тъжното,

че всяка втора обич

е изстиваща...

Аз няма да си тръгна бързо!

Ще бъде бавно и болезнено,

защото с всеки дъх

ще съживявам утрото

и възкресявам

гълъби отровени...

Събуждам се изтръпнала,

с оголен нерв

от празни намерения.

Ставам и извеждам

кучето,

прекъснало съня ми.

 

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??