Понякога те целувам!
Насън!
Докосвайки ръцете ти събрали,
косите, мокри от дъжда,
и снежинките на миглите заспали...
Понякога съм пламък!
Насън!
И пръстите докосвайки те парят,
събрали жестокостта на бурята отвън,
като снежинки в дланите изгарят...
Понякога...
Насън!
Заспивам в прегръдката ти,
И съм цяла!
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Всички права запазени