Усещам те. Навън е тиха вечер.
Нахлу в съня ми без да те поканя,
за да превърнеш във противоречие
и малкото, което в мен остана...
Това чувство, по-хищно и от лъв
стъписва всичко в мене за минута.
Любов ли е? Щом аз съм просто стръв
поредната уплашена кошута.
Не исках да боли! Аз исках само
душата си във теб да побера,
а след това на мъжкото ти рамо
спокойна, и с усмивка... да заспя.
Или когато погледът ти тъмен
съблича ме и дишам учестено,
любов да правим чак докато съмне
напук на всички догми забранени...
Събуждам се... Студено е навън.
Завивам самотата си в постеля.
Принадлежахме си... Само насън.
Събуди ме дъждовната Неделя.
Павлина Соколова
'2012
© Павлина Соколова Всички права запазени