С крака обрамчил каменен хаван
и стиснал здраво тежкото чукало,
приготвяше цяр старият шаман.
Фармацията бе едва в начало.
Зовеше се Блуждаещия Дух,
че бе на ,,ти" отдавна с боговете.
Мълвата носеше за него слух –
използвал за целта незнайно цвете.
Дори и вождът, с име Малък Пор,
че много му миришеха краката,
избягваше да влиза с него в спор,
изложил би се пред електората.
А действаше шаманът тарикат
чак арогантно, може да се каже.
Та той не беше клел се в Хипократ
и гледаше добре да се облажи.
Харесаше ли някоя жена,
завличаше я моментално в къщи.
Не чувстваше дори и грам вина.
Така сдоби се с осемнайсет тъщи.
Ще кажете: ,,То то си е за плач!
Изхранването е задача тежка."
Той тестваше поредния илач
на тъщите по метод проба-грешка.
Последната се гътна онзи ден.
Навярно дозата ще коригира.
Потеше се от факта притеснен,
че булка нова трябва да намира.
© Vasil Ivanov Всички права запазени