25.08.2009 г., 10:32 ч.

Прототип 

  Поезия
500 0 3

Аз отдавна те срещам в своите сънища само -
гола тичаш по млечния път...
И аха да те стигна... и току да те хвана,
ти изчезваш и кух е светът.

И денят ми обсебваш, и се мята душата -
чака срещата с тебе в съня,
ала ти не пристигаш, но показва луната
пътя, дето към теб да вървя.

Ти не питай защо ми го каза луната.
Просто казах ù верния стих.
И преди да се слееш със звезда в необята,
само чуй ме защо те открих:

Да не мъча душата, да е ведър денят ми,
да ти кажа, дори да сгреша:
- Хайде, моля те, мила, изчезни от съня ми
и ела да походим пеша.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??