Провине(де)ние

8.09.2009 г., 20:18 ч.

Поезия

632 0 0

Провине(де)ние
Суша. Суша. Морно лято.
А селякът подлудява!
С кървав пот оре нивята,
със сълзи ги напоява…
Тайно нощем той се моли:
„Боже, опази от град!
… то човешките неволи
нямат край на този свят…”
Но природата е дива:
в нещо сме се провинили!
Въси вежди пиперлива ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Провине(де)ние

Искате да прочетете повече?

Предложения