Протегни се към мен, ела… докосни ме,
знаеш, че заедно ще стигнем звездите!
Очи затвори, прошепни мойто име…
високо ще литнем, дори над орлите!
Пръсти заравяй в косата ми мека,
нишки от себе си в нея втъкавай.
В теб се притискам – и нежна, и лека –
знам, че желаеш ме точно такава!
С устни те галя, целувам те бавно,
от сока на твоята сила отпивам;
в ръцете ти чувствам как се разпадам,
щом нега екстазна във нас се разлива.
Небето изригва във дъжд метеорен,
в който в прегръдка изгаряме двама.
Притихваме кротки, подвластни, покорни...
Ти мой си - аз твоя... завинаги... само...
© Анахид Чальовска Всички права запазени