valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
24.04.2024 г., 10:00 ч.

Провокирано 

  Поезия
189 0 2



Бях в Любимец. Близо до браздата.
Умеят там, арбузи* да садят.
Мисията беше много свята.
Бях в един вълшебно чуден свят.

Едни деца, с магия невъзможна,
плениха ме и пленник техен бях.
Бодеше битието и не можех,
да бъда чист и гладък като тях.

Деца различни, но с една идея,
разказваха ми детския си свят.
Те станаха ми стимул да живея.
Голямото е в мъничкият град!

След време вместо дини на бостана,
ще сеят смисъл с вяра и любов.
Дано да не попаднат във капана
на битието - скърцащ и суров.

Дано да продължават с чистотата
която от очите им струи.
Да вярваме в сърцата на децата!
Да се огледаме във техните очи!
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* арбуз – диня

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Точно така, арбуз е на руски, мисля. Или беше еърбус. Някакъв бус беше, както и да е. 😉 Стихотворението е много зле обаче: като ритъм, срички-мрички, изпълнение и изобще. Коментирам творбата, не само карпуза.
  • Карпуза се казва. Не за друго, а защото браздата се вижда от балкона на баба ми и там съм прекарала детството си, та знам. Не в Любимец, на всеки случай 🙂
Предложения
: ??:??