Прозаично

26.10.2018 г., 23:23 ч.

Поезия

507 0 1

И си мисля, и пресмятам
колко студени дни остават,

и се загръщам и замятам
шала срещу злия вятър.

А е още есен, иде зима,
междинно време неприятно,
в него и душата ти изстива,
една ракия я само сгрява ...

Всяка глътка те омайва,
в теб разлива топлина,
сетивата оживяват
и забравяш, че си сам ...

А всичко е толкоз прозаично
и се свежда до това -
никога да не си самичък,
за да не мръзнеш от студа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.