Спокойна съм. Както никога досега.
Нетипично е. Дори мисълта не ми бяга.
Изпитвам малко обич и малко тъга.
Навярно толкова, колкото ми приляга.
Спокойна съм, разглеждам новия ден.
По една случайност се роди пред очите ми.
Дойде с вой на кучета, бензинови изпарения
и ситен дъжд по прозорците на колите.
Спокойна съм. Обръщам на слънцето гръб
и по рефлекс посягам към кафето и млякото.
Не ме вълнува какъв ще бъде денят.
Свободна съм. Един свободен удавник в нормалното.
© Ирина Колева Всички права запазени
Благодаря ти, Мини! И красива нощ ти желая 🌌