27.05.2011 г., 19:53 ч.

Прозорец 

  Поезия
1064 0 9
Онази бедна стая помня още.
Два стола. Маса. Скърцащо легло.
И малък жълт прозорец... Колко нощи
почуквах на студеното стъкло.
Там търсех всяка нощ една надежда.
Там всяка нощ намирах две ръце.
С невидима ли кукувича прежда
оплетоха те моето сърце.
Как шеметно минутите летяха,
когато тихо се отпусках в тях!
Навън дори и кучетата спяха
и в тайна бе забулен моят грях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??