10.11.2006 г., 19:29 ч.

Прозорец 

  Поезия
642 0 7
Днес прозорецът ми мълчи-
толкова дълго, толкова обидено,
както никога преди...
Знам, че от вятър боли.
Нали безкрайно се вглеждам в стъклата му
и ги обсипвам с чакане.
Знам, че от слънце боли -
когато стъклата пращят от надежди
и писък на птици,
които се блъскат в тях,
търсейки обич...

Днес прозорецът ми мълчи...
защото се е превърнал в мен...

А някога и аз бях прозорец...

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??