Прозорецът ми - цял покрит с цветята на студа;
прозорецът ми гледа към нежнобяла прелест.
Изящни клончета отърсват от себе си снега
на вятъра улавят всеки трепет.
Почти като замръзнала картина-сън
и само снежинките в танц се люлеят
като в приказка зимна е всичко навън
и само миг, за да съм вече в нея.
Единствен миг. Причува ми се звън вълшебен -
хиляда незрими камбани!
И пеят във хор най-прекрасната песен
невидими ангели в леки премяни. ...