darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
16.12.2009 г., 22:34 ч.

Прозорецът 

  Поезия
1113 0 8

Прозорецът на скайп е много блед.

Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.

Мирът във мен е крехък като лед,

държащ се върху нещо недописано.

 

А липсата е нехронологична.

Прескача между „вчера” и „дали”.

Защото ми е рано да обичам.

И твърде късно, за да не боли

 

Крепя се на пробойни в диалога,

изпуснати случайно междуредно.

А после се залъгвам със „не мога”.

И храня съвестта си с „не е редно”.

 

И някаква предателска лоялност

към някого през пет села във шесто

разделя суетата ми банално

на „искам го” и „всъщност не е честно”.

 

Стоейки пред прозореца на скайп,

се чудя, ако беше друг прозорец,

дали ще ме отпратиш на инат,

или ще слезеш и ще ми отвориш?

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!! Поздравления!!!
  • "А после се залъгвам със "не мога".
    И храня съвестта си с "не е редно"."
  • !!!
    Надеее,развълнува ме!
    P.S-Провери си пощата
  • "И храня съвестта..."
    Няма наяждане...
    Много ми хареса.
    Поздрави!
  • Ето, Надежда, аз слязах и ти отворих, както и всички тия, които посещават твоя храм на поезията, в очакване да озариш душите им...Някаква необяснима тъга лъха из твоите стихове, примесена винаги с надеждата за сбъдване. Винаги я има надеждата, закодирана между задъханите ти редове или кацнала на красивите ти мигли като пеперуда...Бъди!
  • "на „искам го” и „всъщност не е честно”"
    Така се получава...казват!

    Много е хубаво!
  • Харесах!!!
  • как ми се искаше да е жив и истински прозорец!

    Тогава има шанс да се отвори...
Предложения
: ??:??