dv5 (Донка Василева)
110 175
19.07.2011 г., 20:21 ч.

Прозрение 

  Поезия
462 0 4

ПРОЗРЕНИЕ

 

Самотна сянка в сивото наднича…

Завръщане –

в мътилката на здрача.

И шепот –

неосмисленосебичен.

Глух шепот на разплакано момиче.

Молитвенопремислено присъствие –

в отсъствие на лятото забравено.

По стълбица –

светлинно озарение –

Душата ми в безбрежието тича.

Пространството –

с ухание на зима –

насича самотата с тъмни мълнии.

Налива студ в огнището посърнало…

И огънят –

набъбнал грях и леден дъх –

замира – във предчувствие дъждовно.

Спасение –

в тръпчивото разместване

на пластове –

безумие и сълзи –

под купола на времето отровно.

Пиянство –

сноп надежди и съмнения…

Пробудено осъмване –

пред срутване…

 

Самотна сянко,

миг, но те завръщам.

Прозрение –

за липсващата същност.

 

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??