kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
15.09.2009 г., 12:06 ч.

Прозрение 

  Поезия » Бели стихове
461 0 2

"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."

Задъхан миг, поредното мълчание.

"Да тръгна, остави ме сам,

за там, където няма обещание."

Тогава не разбрах словата

и заживях по свои правила.

Сега, когато аз самата

реших да тръгна, осъзнах...,

че обич и омраза две сестри са...

Че ти ми върна свободата...

от моите окови ме спаси.

Че бил си много над нещата

и знаел си, по-малко ще боли.

....................................................

Ти винаги си ме обичал...

А аз... "Намразих те". Прости.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??