15.09.2009 г., 12:06 ч.

Прозрение 

  Поезия » Бели стихове
514 0 2
"Не те обичам. Чуваш ли, не те..."
Задъхан миг, поредното мълчание.
"Да тръгна, остави ме сам,
за там, където няма обещание."
Тогава не разбрах словата
и заживях по свои правила.
Сега, когато аз самата
реших да тръгна, осъзнах...,
че обич и омраза две сестри са...
Че ти ми върна свободата...
от моите окови ме спаси.
Че бил си много над нещата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??