purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
12.06.2011 г., 22:16 ч.

Прозренията на един българин 

  Поезия
482 0 9

ПРОЗРЕНИЯТА НА ЕДИН БЪЛГАРИН

 

 

Непокътната нощ, без едничка звездица,

без вятър, без ромон на ручей или писък на сова.

Това ли са, Боже мой, на народа ми дните му?

И се питам – наистина, ти ли си Богът ми...

 

Сякаш всичко е долна и грозна измислица

на бездомни, разлюбени, мургави феи.

И кога, вместо кървави сълзи, избистрена

животворна вода върху нас ще се лее?

 

Навярно когато нощта съгреши и зачене

новия ден – усмихнато, ангелски чисто отроче.

Но дотогава ние с тебе, народе, ще дремем ли

или сами да си сеем звезди ще започнем?

 

За да се видим най-после колко сме жалки в страха си

и свободата си в нашите просяци-дни да потърсим.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??