24.09.2007 г., 9:56 ч.

Пръснати детски мечти... 

  Поезия
788 0 2
Виждам те... на прага стоиш,
в мрака свел глава мълчиш...
Не продумваш дума дори,
а само ме гледаш...
а аз в сълзите се оглеждам...
Не си ли ти момчето,
момчето, с което по поляните тичах,
което ми береше цветя...
Момчето, което безсилно обичах
и той на мен отвръщаше с това...
С тебе ли бяхме щастливи,
много млади, луди глави, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??