Аз винаги била съм птица,
без страх политах, отдавах се, горях…
Понякога достигах до звездите,
друг път ранена падах и скърбях.
Но винаги била съм птица
и с теб понесох се към небосклона,
без товар предишен, дръзка,
с душа разголена, освободена.
На копнежа да отвърнеш чаках
с надежда крехка на ръба,
но ден след ден за теб пропадах
в бездънна бездна от тъга.
Ала днес вече уморена
пак разтварям своите крила,
към лазурен трепет устремена,
каквато съм винаги била.
Птица волна, възродена
сега пред погледа ти аз блестя
и внезапно в мрака ти прогледна
и копнееш към теб да полетя.
А аз наивно се захласвам
по възкръсналия недочакан блян,
но дали ще полетя, се питам,
там дето споменът ранява сам.
© Мартина Всички права запазени