Дали във някой друг живот
била съм птица?
Това е моят произход -
в небето - прицел.
Това е мое амплоа -
да съм частица
от виещите се ята -
в простор - чертица.
Затуй ли имам сетива
за сто посоки?
Когато видя зарева,
летя високо.
И залезът ме все зове
със багри ярки.
Повяват южни ветрове
и ме обгарят.
Тогава моите крила
стомана стават.
Запяват като ветрила
в една октава.
Не знам беда ли е това
да бъда птица?
Но сигурна съм, че товар
от мен се свлича.
© Елия Всички права запазени