Заета съм, нямам секунда...
Закъсняла съм вече години
да тичам по безкрайна поляна и да лепя руини.
Нямам секунда любими,
някой друг ден ще те слушам,
какво те дърпа, дави, дамгосва, какво ти слага вериги.
Закъснявам, летя по стрелките
/или те през мене прелитат?/
Няма да кацна на прага,
целта не са и звездите
/ако това те напряга/
Събирам смелост любими,
някъде след третата чашка,
да ти кажа- прости ми, отказвам да бъда овчарка.
Аз съм птица- бегач и душата
стяга багаж и подскача,
а ти не правиш дори и крачка.
Ръката изтръпна да влача
човекът- скала към вратата.
© Натали П. Всички права запазени