Погледна ме стената-птица
с окото си на котка,
единствена от своя вид,
та затова и толкоз странна,
за разум непонятна,
сътворена от душа...
Самотна птица, обречена да скита неразбрана,
поради единственост и странност...
Птица с образ и квадратна маска
с око на котка,
плаче триъгълно,
оставя отпечатъци такива,
пръска искри като изгаря,
също Феникс, която се възражда
и умира непрестанно,
когато натежат й много рани...
...Лети над стълбите, които плачат,
видели я ранена,
не разбират, че тя е вечна
и раните са да живее пак
от спомени цветя-ръце на хора,
и светофари, и прераждане...
Щом само размаха
огромните криле-пространства...