ПТИЦИ БЪРЗОКРИЛИ

Мисли мои, тревожни кат' птици бързокрили,

накъде ме отнасяте във съня ми сега?

Натам, където е моят желан, моят мили,

там, където е моята сyкровена мечта.

Аз със вaс във вашия полет бърз и безумен

като прашинка, като перце ще се понеса.

Сред пейзажа чист и безоблачен, пълнолунен

към щастието си неземно ще се устремя.

Сняг е покипел със сребро косите ми черни.

От очи уморени топло струи мъдростта,

но мечтите ми са все тъй безмерни,

искам и за мене да не е чужда радостта.

Искам да обичам! О, съдба, ти помогни ми,

искам да сме двама, нека не съм вече сама,

за да мога в сивите стени на моите години

да срещна и позная и ласка, и топлота.

Искам с него да бъдем и в студената зима

в постелята топла, опрели глава до глава.

Аз не знам дали по-прекрасна приказка има

от двама души слели в едно свойта съдба.