Разрази се буря над тихите полета и клоните извиха се
под натиска на друг, два гълъба дома си там съзряха,
поели небесния си път. Живели тихо, реейки се в небесата,
разпилели хиляди мечти, любов и раздяла подарили
на безбройни, множество души.

Но птиците са вече уморени, а крилата им - есенни листа,
те пърхат, но не могат да политнат, зовът ги води у дома.
Ала не искат да оставят света без чувства и любов,
дори когато виждат краха на тази, същата любов.
И пак събират сили, докоснали крила за последен път,
ще полетят над облаците сиви, да покажат на двама млади
смисъла и какво е обичта!

Приюти ги, дай им зрънце жито, напълни в ръцете си вода,
направи едно чутовно дело, птиците ще помнят и това.
А от благодарност тиха ще те погледнат с онзи взор, и помни,
че завинаги от рамото ти ще отлитнат, ти не ще си вече сам.
Не чуваш ли?... Там някой чука - застанала на прашния ти праг,
"твоята любов съм" - казва и заплаква, в очите си събрала хиляди
звезди.