10.06.2006 г., 23:11 ч.

птиците умират сами 

  Поезия
819 0 6

А бях тъй млада, силна, щаслива.

Мечтаех, живеех, творих,

сърцето си - дадох ти,

рубин в дланта си скрила,

сълзите ми - бисери бяха,

но ти не оцени...

И щастие дадох ти - що няма нийде по земята,

споделях твоите със моите мечти,

от извора на любовта да пиеш,

като самодива - пазих го,

но ти не оцени...

Заключи ме във клетка позлатена,

Ключа къде остави? Къде го скри?

В един прекрасен стар роман съм чела,

Че птиците умирали сами...

 

© Диди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??