Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен...
За горчивата любов! Надеждата
отдавна бе за тях тъй чужда...
Сълзи... Къде отидохте не зная!?
Защо се изсушихте в мен?
Навярно самотата е виновна.
Или просто, за самотата съм роден.