Пух от топола
Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава.
Да, ама не. Защото тополи
с напукани стволи няма с години
край тази река и не питай защо ли.
До дънер проболи, потрепват филизи...
Стройни, високи, но с клони чупливи
ги бяха строили по двата и бряга,
а после по заповед - унищожили, ...