10.11.2009 г., 1:03 ч.

Пухкава заплаха 

  Поезия » Хумористична
930 0 8

Пухкава заплаха


Пробуждам се - пера кръжат над мен.

Дали е ангел прелетял,

или във мен е спотаен?

О, не! Възглавницата съм съдрал.

 

И таблите май съм издраскал

с мазолестите си ръце.

Дори чаршафите съм спраскал,

размахвайки криле.

 

Пухче прелитащо улавям -

перата май са от петле.

И ужасен от страх се радвам -

не са от моите криле.

 

Не искам да се будя рано

и недоспал да се надигам.

Жени да имам цяло ято

и изтощен да кукуригам.

 

Дори да ми растат  пера,

аз обещавам да ги скубя,

че без мазолести ръце

човечността си ще загубя.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да ,човек трябва да стои здраво на земята и да не ламти.Тогава сънят му е сладък.Благодаря за удоволствието!
  • В твоите стихове видях какво му струва на човек да се опази и да остане такъв! Има щедра усмивка, но и сериозни изводи, които се помнят! И за които ти благодаря!
  • Харесва ми!
  • Харесах!Поздрав!
  • Интересно и весело!
    Усмихна ме твоят стих!
    Благодаря!
  • Поздравления! Издигаш в култ човешкото, като го представяш по свеж и забавен начин. Определено стихът ти радва!
  • Усмихна ме, но и ме замисли. Посещавам един интересен курс, на който си направихме интересен експеримент да проследим етапите за създаване на художествено произведение и единодушно стигнахме до извода, че всичко започва с идея/мисъл/видение, които са те "фраснали" по главата и си се замислил... Ето нещо, което ме "фрасна":
    "че без мазолести ръце

    Човечността си ще загубя"
    Благодаря ти, Борис!
  • Ами те нали маймуните с работа са станали хора Според Дарвин, де Поздрави
Предложения
: ??:??