Пухкава заплаха
Пробуждам се - пера кръжат над мен.
Дали е ангел прелетял,
или във мен е спотаен?
О, не! Възглавницата съм съдрал.
И таблите май съм издраскал
с мазолестите си ръце.
Дори чаршафите съм спраскал,
размахвайки криле.
Пухче прелитащо улавям -
перата май са от петле.
И ужасен от страх се радвам -
не са от моите криле.
Не искам да се будя рано
и недоспал да се надигам.
Жени да имам цяло ято
и изтощен да кукуригам.
Дори да ми растат пера,
аз обещавам да ги скубя,
че без мазолести ръце
човечността си ще загубя.
© Борис Борисов Всички права запазени