По повод "Ад" на Данте Алигери.
Над бездната, се носи смрад.
От нея, блика тъмен огън.
Разпуква се земята в опън,
а в пукнатото – смъртен страх.
Надолу, е земята неспокойна.
Надолу, е съдбата непристойно
разголена.
А в тази голота нестройна,
кърви ужасно,
ябълката на раздорите –
разпорена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация