kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
8.07.2006 г., 8:05 ч.  

Пукнатина 

  Поезия
582 0 3

По повод "Ад" на Данте Алигери.


Над бездната, се носи смрад.

От нея,  блика тъмен огън.

Разпуква се земята в опън,

а в пукнатото – смъртен страх.


Надолу, е земята неспокойна.

Надолу, е съдбата непристойно

разголена.


А в тази голота нестройна,

кърви ужасно,

ябълката на раздорите –

разпорена.

 

Ти, спри до тук!


Не слизай в дълбините!

 

Ти спри се тук!


Надолу с танц нощта,

безмилостно изтрива от душите,

гнева на Горната земя.

 

Това е истинска наркоза.


Това е смърт...


Макар красива

в съня ти,

да изглежда роза –

все пак,

остава си,

бодлива.

 

Затуй, се спри!


Не слизай в дълбините!


И спри се тук!


Надолу в танц нощта,

завинаги изтрива от душите,

дори най-светлите неща.

 

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Людмила! Може би си прочела само деветият кръг от произведението на Данте и затова мислиш, че то не е поводът.
  • Споделям мнението на Злати,хареса ми!!!
  • Хареса ми. Особено

    Това е истинска наркоза.

    Това е смърт...

    макар красива

    в съня ти да изглежда роза –

    все пак,

    остава си бодлива.
Предложения
: ??:??