14.12.2007 г., 20:22 ч.

Пукот 

  Поезия
716 0 18
Съхне в мен дървото на надеждата,
задушава се от дългове и нужди,
всеки клон прекършва се и вехне,
аз оставам нечия, но чужда...
Съхне в мен и вече се пропуква -
тъжен пукот... как отеква в мен...
падам - беше неизбежно,
... още някой стене наранен.
Съхне нещо - няма да се случи,
а в неслучването тичам след любов.
Губя се, но знам, ще се науча,
в този не, но в другия живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??