25.01.2012 г., 16:39 ч.
Пулсираща нощ
Докосваш ме, със поглед ме събличаш
и тъмна страст проблясва във очите,
целуваш ме, във мислите надничаш
и тихо вплиташ пръсти във косите.
Въздишката изпивам със наслада
и впивам устни в голото ти тяло,
ръцете ти не знаят пак пощада
и властват, подчиняват ме изцяло.
С език опипвам топлото ти рамо,
а ноктите оставят нежна диря,
безумен порив - и след поглед само,
и зъбите езика ми сподирят.
Влудяваш ме, кръвта във мен извира,
от сладка болка цяла отмаляла,
събуждам се, главата ми пулсира,
сама съм, но нощта е отлетяла.
© Първолета Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих, личи опитна ръка, има си всичко, каквото трябва. Поднесено талантливо, както и предишните две работи на поетесата. Но отдавна е известно, че поезията е вид душевен ексхибиционизъм /повтарям се/. И че авторът трябва да е много внимателен, особено с еротиката. Защото поезията е духовна неудовлетвореност, а не сексуална. И защото себенадмогването е задължително. Това стихотворение ме оставя раздвоен - от една страна..., ама от друга страна... Не случайно за седем часа, откакто е качено, и при над 50 посещения /до момента/ никой преди мен не го е коментирал - нещо привлича читателя, нещо го и отблъства. Дали явната чувствена разголеност, дали прекалената епистемологичност /всеобясненост/? Само аз ли мисля така?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Може би наистина леко си минала границата на еротичното и трябваше някак по-дискретно да отключиш въображението ни, но и така става...
Само не разбрах, четейки финала това сън ли е било, или просто любовника се е чупил, докато лирическата е спала?