ПУШЕЧНИ КАМШИЦИ...
В поглед мил чете се луда страст,
косите ти са пушечни камшици,
във устните е скрита тиха власт,
с душа... като красива птица...
И блика слънце от лицето ти
с изваяни черти като икона,
с любов прикрита във сърцето ти,
ти... грях си - жива Дездемона!...
А аз пред теб съм коленичил,
забравил всяка гордост - суета,
а ти си спомен, който съм обичал,
спомен... със неземна красота!
И слънце, и тъга, и огън,
преливат те във твоето лице,
аз гледам те с копнежа си да мога
да имам кътче в твоето сърце...
Косите ти, тез пушечни камшици,
които вплела си във мен,
спомен жив във парещи зеници,
за един отдавна...
мъртъв ден!...
© Валентин Желязков Всички права запазени