По "Пусни ме да остана"
от Детелина Стефанова, Поликраище
Оставям те и себе си да бъдеш.
И давам ти неземна свобода.
Не искам даже ти да бъдеш друга
и да ти слагам примката - юзда.
Не се плаши, че в храм ще те зазиждам.
Край тебе няма огън да гори.
Не ще ти пращам ветрове насрещни
и нито приливни вълни в зори.
Чу друго ако правя ще е грешка.
Духът ти е свободен да лети. ...