ПУСНИ МЕ
Пусни ръката ми. Недей така,
не ме моли, стори ми таз услуга!
Тежи ми вече твоята ръка...
Повярвай, сам ще си намериш друга!
Не ме задържай! Няма как да спра,
пред мен проблясват нови хоризонти.
Ти пръв запали в мене таз искра -
сърцето ми до гроба ще те помни!
Неравноделни ритми бият в мен,
кръвта бушува като младо вино,
и нямам време да живея в плен...
Пусни ме днес от теб да си замина!
Проклинаш ли ме? В твоите сълзи
да се удави новото начало?!
Не ме осъждай и не ме мрази,
а ми прости - до болка и изцяло!
Не се залъгвай! Няма път назад!
Съдбите ни от днес се разминават.
Поех сама нататък в своя свят,
а любовта ти - в стихове остава...
© Теменужка Маринова Всички права запазени