14.11.2016 г., 0:16 ч.

Пусни я! 

  Поезия » Любовна
424 1 7

Любовта я има –

дори в снежната зима, 

крие се в две топли очи. 

Виж колко личи! 

 

Любовта е във въздуха нажежен,

в устните, в плътта. 

Не изчезва в снега заледен, 

а се гушва в скута на мама. 

 

Ето я, на прозореца чука! 

Пусни я, няма си дом. 

Виж я в очите на внука, 

в думите кàзани шепнешком. 

 

Пусни я! 

Тя е вечния пламък –

що ни събужда и ни казва, 

че още сме живи! 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има я и още как...! Поздрав, Васе!
  • Хубав стих! Поздрави!
  • Винаги е била с нас...Макар понякога самотна отново връща се е чука!!!И търси топлата прегръдка!Поздрави!!!
  • "Ето я, на прозореца чука!
    Пусни я, няма си дом.
    Виж я в очите на внука,
    в думите кàзани шепнешком". Обичам да казвам,че животът е палитра от любов,само трябва да имаме очи за нея,поздрав за стиха!
  • Точно така! Има я някаъде. Важно е да можеш да я видиш и да я пуснеш в сърцето си. Поздравления!
  • Пусни я,щом вече я има!
  • Хубаво и вълнуващо! Поздрав, Василке!
Предложения
: ??:??