14.09.2007 г., 23:29 ч.
Пустинно цвете
В зной и пек цъфти.
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
Радва и огрява сърцето.
В тъмното блести.
С планове за щастие.
Като сухи вейки е.
Разчупено от вятъра.
С угаснали надежди е.
И страстта му се изпепели.
С празнотата, в която живее.
В сънно всекидневие.
В сънна неподвижност.
Но вятър край него звъни.
Отплата за неговото безсилие...
© Мариола Томова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво безсилие!Браво!
-
Много хубав стих,като загадка....
Поздрав и прегръдка,мила! -
Това е то пустинното цвете! А твоите очи и душа виждат всичко , нищо ни ти убягва. Богата си с много любов и човечност, Мариолче, затова те обичам.Целувка за лека нощ.
-
Тъкмо ме развесели и сега какво
!
Поздрав за стихчето!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
