Издигат се гордо вълните от пясък!
Напомнят отново за нейната власт!
Пресъхват набързо езерата с блясък.
Отнети от топлата страст!
Препускат в галоп антилопите диви.
Разплакан оазис, оставен от нас!
Музика нежна - Ще те чакам, хабиби!
Трепери в студеното ехо, отеква - хамас!
А ти заспиваш сам върху хамади!
И галиш нощем пясъка с длани!
Преливаш спомени в уади!
Изоставил своите номади!
Аз ще се лутам и след сто луни!
С тези мои пясъчни очи!
А вечер са напукани скали!
Обливани от парещи сълзи!
Печална обич в нас ще се таи!
Така далечни, но тя ще ни гори!
На пясъка останали дублажи!
Пустинята красива е с миражи!
© Мария Николова Всички права запазени