Пусто е небето, там където ще отидеш ти.
Звездите са далеко, по-далеко ще съм аз, уви.
Здрачът ще е паднал, когато при теб настъпи утринта.
Пътя си ще трябва да поемеш без моята приятелска ръка.
Пуста е земята, там където ще се озовеш,
по-пуста е душата, останала сама, във своя свят копнеж.
Слънцето изгрява за теб едно...
пътя ти да озарява и сърцето ти да стопля то.
А него щом погледна, тебе ще съзирам, знам,
че взирайки се в него... ще откриеш моята любов и плам.
Пусто е морето без нашите чайки и мечти,
които винаги сме имали, но не сме споделяли, нали? ...