Пусто сърце
Пусто е сърцето, разкъсано на две... изтръпнало от болка, плачещо, като момче пусто е сърцето... в пепел се превърна то!
Пусто е сърцето, без теб, любима моя, пусто и в душата тъй е пусто, ала теб те няма, оставих само спомена в замяна спомен, който като пламък ще угасне някой ден...!
Нощем кат звездица на небето ти блестиш... и все си тъй красива, ала пустото сърце ридае... и за среща вечна си мечтае, среща в, която пак ще бъдем ти и аз!
© Кирил Киряков Всички права запазени