Пустота

22.03.2025 г., 11:17 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 8

122 5 5

По следите от твоите стъпки
вървя,
не гледам встрани и не
дишам.
Но, усещам, пропуснах мига,
в който да кажа, че те
обичам.
А пред мен е пустинен
пейзаж.
Пясъци, дюни и парещо
слънце.
Любовта вече е само мираж, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Черна сянка
Монолог на една тъща

За зетя ли?...Бе малко смотан пада - култура липсва му, фасон, финес... Но Мимето без него пък ще ст...
Почти инфарктно

Сърцето ми е с форма на юмрук и често се обръща срещу себе си. Почти инфарктно теб те няма тук, почт...
Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...

Още произведения »