11.04.2006 г., 22:55 ч.
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Като изтичащ през пръстите пясък
времето бавно се сипе в нозете ми.
Като далечен загадъчен крясък,
скука заспива в ръцете ни.
А слънцето бавно умира
и усещам как губя зората,
и магията някъде спира,
и се пропива с тягост душата.
Когато в очите се взирам
и ями заместват звездите горещи,
тогава усещам, умирам, ...
Като изтичащ през пръстите пясък
времето бавно се сипе в нозете ми.
Като далечен загадъчен крясък,
скука заспива в ръцете ни.
А слънцето бавно умира
и усещам как губя зората,
и магията някъде спира,
и се пропива с тягост душата.
Когато в очите се взирам
и ями заместват звездите горещи,
тогава усещам, умирам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Поля Георгиева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
